През комунизма нямаше престъпност. А какво пише в годишника на НРБ?
Имало ли е престъпност през комунизма? Проверяваме мита с официалните данни на НРБ за кражбите, грабежите и убийствата през 80-те години.

През 1988 г. статистическият годишник на НРБ отчита 20 322 престъпления, по които присъдите са влезли в сила. Сред тях има хиляди кражби, стотици грабежи и 213 престъпления в категорията „Умишлени убийства“. Източникът е собствената статистика на тогавашната държава. Статистически годишник на НРБ, данни за 1988 г., раздел „Правосъдие“, с. 98
„Едно време си оставяхме вратите отключени.“ Напълно възможно е. Възможно е в твоята улица всички да са се познавали и с години да не е имало кражба. Споменът за тази улица може да е верен до последната отключена врата. Когато го разширим до цяла България, вече имаме твърдение, което може да се провери.
За целта стига да отворим раздел „Правосъдие“ на статистическия годишник на Народна република България.
Какво е записала самата държава
| Година | Престъпления, по които делата са приключили с осъждане | От тях в категорията „Умишлени убийства“ |
|---|---|---|
| 1980 | 26 295 | 289 |
| 1986 | 25 101 | 310 |
| 1987 | 24 145 | 236 |
| 1988 | 20 322 | 213 |
Само за 1988 г. годишникът отчита 2 968 кражби и 241 грабежа срещу личната собственост, по които делата са приключили с осъждане. И това е годината с най-нисък общ брой в таблицата. Статистически годишник на НРБ, с. 98
Годишникът подрежда случаите по годината, в която присъдата е влязла в сила. Самото деяние може да е извършено по-рано. Данните обхващат престъпленията, стигнали до осъждане в наблюдаваните съдилища. За оценка на общия брой извършени престъпления трябва да се вземат предвид и случаите без подаден сигнал, без установен извършител или без осъдителна присъда. Методологични бележки към раздел „Правосъдие“
А през 90-те по-опасно ли е било?
За убийствата има основание да говорим за рязък ръст в началото на прехода. В отделна серия на Центъра за изследване на демокрацията през 1988 г. са отчетени 2,3 убийства на 100 000 души, а през 1994 г. — 5,9 на 100 000 души. До 2010 г. показателят спада до 2,0 на 100 000 души. Тази серия проследява броя на убийствата, докато таблицата по-горе отчита престъпленията по дела, приключили с осъждане. Център за изследване на демокрацията, графика „Убийства в България (1985–2010 г.)“, с. 62
Така споменът за по-спокойния край на 80-те спрямо първите години на прехода има опора поне по този показател. Ако сравним 1988 г. с пика през 1994 г., виждаме рязко влошаване. Ако проследим същата серия до 2010 г., виждаме как показателят пада под равнището от 1988 г.
Присъдата на архива
Твърдението „през комунизма нямаше престъпност“ е невярно. Държавата е отчитала хиляди кражби и стотици грабежи и през годините, които днес се описват като време на всеобщо спокойствие. А по-смисленият въпрос — кога, къде и за кои престъпления рискът е бил по-висок — заслужава повече от един спомен и повече от една цифра.
Отключената врата е хубав спомен. За националната статистика си има годишник.