Митове и заблуди

При соца беше евтино. Особено онова, което го нямаше.

За мита за ниските цени, забравените заплати и сметката, която носталгията винаги пропуска.

„Едно време всичко беше по-евтино.“

Това изречение обикновено пристига с уверения тон на окончателно икономическо доказателство. Следват спомен за няколко стотинки, въздишка по младостта и присъда над настоящето.

Само че между „струваше малко стотинки“ и „живеехме по-добре“ има цяла икономика. С доходи, субсидии, дефицити и един неудобен въпрос:

Можеше ли действително да купиш онова, чиято цена помниш?

Евтино спрямо какво?

Цената сама по себе си не показва достъпност. Трябва да знаем каква част от дохода отива за покупката.

В историческата таблица на НОИ, използваща данни на НСИ, средната месечна работна заплата за 1980 г. е 182,50 лева, а за 1989 г. — 274,33 лева. Това са средни стойности, а не заплатата на всеки работещ. И двете суми са в тогавашни левове. nssi.bg

Затова снимка на стар ценоразпис без доходите от същата година е подходяща за носталгичен албум. За икономически анализ липсва половината информация.

А когато някой съчетае цена от едно десетилетие със заплата от друго, вече получаваме исторически гювеч по партийна рецепта.

Коректното сравнение изисква еднакви количества, съпоставимо качество и доходи за съответния период. За семейния бюджет има значение и колко души живеят с тези доходи.

Да, някои неща действително бяха достъпни

Сериозната критика на социализма няма нужда да отрича всяко положително лично преживяване.

Административно поддържаните цени и държавното финансиране можеха да осигуряват достъпни основни стоки и услуги. За определено семейство конкретна сметка действително можеше да тежи по-малко.

Но от това не следва, че всичко е било по-достъпно, че всички са живеели по-добре или че моделът е можел безкрайно да поддържа обещанията си.

Между „това беше по-изгодно за моето семейство“ и „цялата система беше икономически по-добра“ има сериозна разлика.

Пропагандата прескача тази разлика с лекотата, с която прескача празния щанд.

Субсидията не е подарък от партийния секретар

Когато държавата поддържа ниска потребителска цена чрез субсидия, разходът не изчезва. Част от него се прехвърля към общия бюджет и ресурсите на икономиката.

Това може да бъде оправдана социална политика. Но трябва да се оценява заедно с начина, по който се финансира, и с резултатите, които постига.

Проблемът започва, когато разликата между платеното на касата и действителния разход се представя като икономическо чудо.

Партията не е произвеждала безплатни ресурси. Разпределяла е ресурси, създадени от обществото.

На етикета може да пише ниска цена. На общата сметка пак трябва да излезе сборът.

Най-евтината стока е онази, която не можеш да купиш

Представете си магазин, в който обувките струват пет условни парични единици. Чудесна цена. Само че няма вашия номер. Няма и друг номер. Доставка се очаква.

Колко достъпни са тези обувки?

Това е измислен пример, но показва основния проблем: официалната цена не е достатъчна, ако срещу нея няма реално предлагане.

В отчета си за 1990 г. БНБ описва наследените икономически диспропорции, включително превишаване на търсенето над предлагането и значителни парични средства у населението, срещу които няма достатъчно стоки. Документът разглежда и кризата на прехода, затова не бива всяко негово наблюдение механично да се пренася върху целия период преди 1989 г. Но той ясно показва проблема в края на системата. bnb.bg

Натрупаните пари могат да означават спестовност. При недостиг могат да означават и отложени покупки, които хората не успяват да направят.

Пълната спестовна книжка и празният магазин не са достатъчно доказателство за благоденствие.

Опашката също влиза в сметката

За купувача има значение не само колко плаща, а и колко усилия полага, за да получи стоката.

Чакането, обикалянето и търсенето на съдействие имат цена: загубено време, несигурност, зависимост от чужда услуга.

Това не означава, че всяка покупка през социализма е минавала през опашка или познат. Означава, че когато такива препятствия съществуват, сравнението само по ценоразпис ги скрива.

В носталгичната версия времето на човека обикновено струва нула.

Удобно счетоводство. Особено ако друг стои на опашката.

А цените наистина ли не се променяха?

Дори твърдението за напълно замръзнали цени не издържа проверка.

БНБ отчита за 1989 г. увеличение на средните цени на стоките с 6,2% спрямо 1988 г.: 1,7% при хранителните и 10,1% при нехранителните стоки. Банката уточнява, че тези средни цени отразяват и промени в структурата на продажбите — следователно показателят не трябва да се представя като пряко съпоставим със съвременния индекс на потребителските цени. bnb.bg

Особено показателно е, че същият отчет посочва проблеми с производителността, инвестициите, административното ценообразуване и бюджетното финансиране. Това е оценка на централната банка за тогавашното стопанство. bnb.bg

Очевидно икономическите затруднения не са чакали смяната на табелата на държавата, за да се появят.

Днешната скъпотия не оправдава вчерашния дефицит

Възражението е предвидимо: „А днес хората могат ли да си позволят всичко?“

Разбира се, че не могат.

Скъпите жилища, ниските доходи и трудното покриване на основни разходи са напълно основателни теми за критика. Наличието на стоки не означава автоматично, че всяко домакинство има достъп до тях.

Но днешният проблем не доказва вчерашното превъзходство. И обратното: вчерашният дефицит не освобождава днешните управляващи от отговорност.

За да оценим два периода, трябва да изследваме и двата. С една стара касова бележка това няма да стане.

Носталгията е чувство. Ценоразписът не е цяла икономика.

Човек има право да помни младостта си с обич. Има право да цени сигурността, която е усещал, и да разказва за нещата, които са били по-добри за него.

Този спомен заслужава уважение. Когато обаче се превърне в универсално твърдение за благосъстоянието на цяла държава, подлежи на проверка.

Заблудата не е, че някои стоки и услуги са били по-достъпни. Заблудата е, че ниският етикет доказва евтин живот, без да погледнем дохода, наличността, качеството и общата сметка.

В KAPUT.INFO приемаме стари ценоразписи за проверка. Моля, приложете и тогавашната заплата. А ако стоката я няма — донесете я, когато я пуснат.

Сподели статията